Получих следното писмо от г-жа Добринка Алексова, ръководителката на "Доби прес", фирмата, която години наред разпространяваше из страната философското списание ИДЕИ; ето нейното запитване, а по-долу можете да прочетете моя отговор до нея; публикувам тия неща тук защото може и някой друг да се заинтересува, а в тях става дума за ситуацията около издаването на списанията ИДЕИ и HUMANUS и тяхното бъдеще най-вече:
Здравейте г-н Грънчаров,
Правилно ли съм разбрала, че има излязъл брой на сп. Идеи за 2016 г.? Ако има такъв бих искала да получа 1 брой. За 2017 година предвиждате ли да го издавате? Ако го издавате да го включим в каталога за абонамент?
Поздрави!
Здравейте, уважаема госпожо Алексова,
Да, за 2016 г. има един брой, който вече е излязъл - и аз тия дни ще Ви изпратя един екземпляр за да го видите. Сега подготвям втори брой, до края на годината трябва да излязат и трите броя, живот и здраве да е само! За 2017 г., стига да е живот и здраве, смятаме да продължим издаването на списанието, но понеже нямам гаранция, че това ще стане (истината е, че ако нещо се случи с мен, нещо здравословно, няма кой друг да продължи издаването на списание ИДЕИ), по тази причина не смея да обявя абонамент, страх ме е списанието да не спре да излиза и да подведем абонатите. От друга страна ми се иска да не лишаваме абонатите от възможността да го притежават, особено тези, които са го получавали вече толкова (8 станаха от създаването му) години. Такава е ситуацията със списание ИДЕИ.
Впрочем, издавам и едно друго списание, за съвременно образование, за насърчаване на духовното и личностното израстване и укрепване на младия човек, то се нарича HUMANUS, излиза трета година; за него съм по-голям оптимист относно бъдещето му, но до този момент пак по същите причини не смея да обявя абонамент и за него. Истината е, че с малки изключения не намерих подкрепа за тия своя инициативи, не зная защо става така, вероятно причината е в мен, вероятно допускам някаква грешка, но е факт, че стана точно така. Без мен и двете списания ще загинат. Няма кой друг да ги продължи. За жалост, така е.
За мен това е много неприятно нещо. Опитвах да привлека млади хора, автори и пр., правих каквото ми е по силите да ги вдъхновя, но нищо особено не постигнах в тази посока. Не възникна общност, която да се ангажира с издаването им. Дали причината е българският манталитет, дали е нещо друго, не зная, чудя се, мисля обаче по тези въпроси.
А може би причината е, че хартиените издания и списания са си отживели времето? Не знам, интересно ми е да разбера Вие какво мислите по този въпрос, ако имате време да ми отговорите, ще ми бъде интересно да разбера Вашата позиция, Вашето разбиране.
Всичко добро Ви желая! Хубав ден!
С поздрав: Ангел Грънчаров
Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие
Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността),
12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
