събота, 30 май 2015 г.

За новия брой на списание HUMANUS - и за някои нови книги



Приятно гледане! Приятни размисли!

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Най-уникалното нещо във Вселената


ГЕРОИТЕ НА СПИСАНИЕ HUMANUS – БОНКА СКОРЧЕЛИЕВА И „ДО РЕ МИ”

Изповедта на един педагог за уникалността на своя подход

Тази година една творческа формация - Детската музикална студия „ДО РЕ МИ” гр. Силистра - отбелязва своята десет годишнина. Но това, което прави уникална тази група като явление не са само спечелените награди от различни музикални форуми през годините, а и големия принос за личностното израстване на много младежи, развитието на тяхната индивидуалност и творческо мислене, на тяхното оформяне като хора. В основата на това развитие се намира уникалния подход на ръководителя на групата - музикалният педагог госпожа Бонка Скорчелиева. Ето какво самата тя сподели пред списание “Humanus” за тайната на своя успех, за подхода си и за себе си.

За Бонка Скорчелиева и нейното начало

Аз не съм от Силистра, въпреки че 20 години вече живея тук. От Кюстендил съм и единадесет години от моя живот преминаха в най-добрата вокална група в България. Това беше вокална група „Сребърни звънчета” гр. Кюстендил. С нея изнасяхме много концерти, много работехме, много пътувахме, правехме записи в радиото, в телевизията, издавахме плочи, което остави своя отпечатък върху мен. За всичко това аз съм много благодарна на своята учителка от онова време Ангелина Милева. След това аз продължих да се занимавам с музика. Освен че пеех в групата свирех също така и на пиано и на кларинет. След това кандидатствах специалност музикална педагогика в музикалната академия в Пловдив, където срещнах моя съпруг Пламен Скорчелиев и така се озовах в Силистра. Идвайки в Силистра започнах работа като учител по музика в училище „Н.Й.Вапцаров”. Но освен да работя като учител имах и желание да си направя подобна група като „Сребърни звънчета” - групата в която пораснах. И така създадох вокална група „Щурче”, която беше към училището и в нея влизаха деца само от това училище. Тази група съществува около 12 години и беше доста успешна.

В един момент обаче започнах да се чувствам доста тясно в училище, въпреки че всички ме подкрепяха и постигахме успехи. Аз мечтаех да създам собствена група, със собствена репетиционна зала, където да си бъде нашия свят, всичко да бъде различно, група с която да мога реализирам всички свои творчески хрумвания.

Началото на "ДО РЕ МИ"

Обсъдихме мечтите ми с моя съпруг и едно лято взехме решението, че трябва да си направим своя вокална група. Допълнителен импулс в това начинание получихме от Мими Иванова и Развигор Попов, с които се срещнахме и запознахме същото лято. Те имаха подобна вокална група в София. Решихме и ние и организирахме прослушване на деца за групата в Силистра, за което много съм благодарна на родителите на децата, че тогава ми се довериха и се отзоваха на поканата ни. И така започнаха нещата.

Развитието на групата

Тази група беше нещо ново за града. По това време нямаше такава подобна формация. Групата се превърна в нещо като творческа лаборатория, можех да експериментирам свободно и децата също се увличаха. Постепенно нещата с „ДО РЕ МИ” започнаха да се увеличават. Поддържахме разнообразен репертоар, използвахме различни костюми, различна реализация на изпълненията. С времето броя на децата в групата започна да нараства и достигнахме на етапа, в който трябваше да ги разделям на възрастови групи. Оформиха се малки, средни и големи.

Уникалното в педагогическия подход на Бонка Скорчелиева

Това, което правех различно по онова време беше голямата солова изява, която давах на децата и възможността за индивидуална работа с всяко едно от тях. Сега имаме една групова репетиция, но всяко едно дете си има и индивидуална репетиция. На нея вече човек усеща детето, улавя го като характер. Това смятам за абсолютно задължително. Аз много си приказвам с децата. Искам да ги опозная що за характер са, що за дечица са. Оттук нататък научавам и техните вкусове и техните възможности. Това ми дава възможност да избирам точния репертоар за всяко едно дете. Винаги съм казвала, че в нашата работа на първо място е най-важен точно избрания репертоар, на второ място пак репертоара и на трето място пак репертоара. Целта ми чрез това е да развия и запазя стила - уникалността на всяко едно дете. И наистина, когато човек ги погледне на сцената при соловите изпълнения, се вижда, че всеки си носи характера. В тази връзка обичам да казвам, че имам група от солисти. Това за мене е най-важното, когато детето излезе на сцената да бъде себе си. Защото няма какво да се лъжем, нашата дейност е частна, но резултатите са публични. Родителите плащат такси, но когато детето излезе на сцената - на концерта, то трябва да покаже на какво е способно по своя уникален начин и родителят да го види, публиката да го види. Често се случва някое дете да има желание да изпее нещо – някоя песен на известен изпълнител, но аз виждам че песента не е за него, че няма възможности и в този случай съм пряма, няма смисъл да се лъжем. Но въпреки това подходът ми не е диктаторски, обичам да се допитвам до тях. Те имат право да предлагат песни. Но това е при по-големите. При най-малките, разбира се, аз избирам песните.

Най-важното за успеха на една подобна формация

Атмосферата е много важна. В нашата зала има някакъв дух. Когато децата идват в залата се чувстват като в къщи. Понякога идват по-рано на репетиция и в това време свободно общуват. Изобщо изгражда се една атмосфера на приятелски взаимоотношения. Разбира се имало е и конфликти на моменти, припламвали са искри, но аз съм се намесвала и с много разговори сме изглаждали нещата. В 90 процента от тези случаи съм успявала да запазя баланса и равновесието в отношенията на групата.

Качествата, които трябва да притежава един ръководител на подобна формация, за да бъде успешен

Това, което върши, трябва да му е призвание. Аз смятам, че професията на педагога е призвание. Това означава да си намериш мястото. Аз чувствам, че за това съм родена. Като студентка още първия ден, когато влязох на практиката си в един клас с осмокласници, още с влизането си разбрах, че това е нещото, което искам да правя. Въпреки че бях започнала да уча в музикалната академия в Пловдив с ясната идея, че искам да бъда оркестрант. Бях от музикален род, свирех на пиано, кларинет, саксофон и имах желанието като завърша, да свиря в оркестър. Но когато влязох на студентската си практика, в онзи клас с децата, реших че работата с децата е нещото за мене - това, което трябва да правя. За работата с тях човек трябва много да ги обича, да има призванието да бъде учител и оттук нататък желанието да достигне до сърцето на всяко едно от тях. Разбира се той трябва да е и добър специалист в своята област, защото човек може да е много добър приятел с децата, но това приятелство, ако не е подплатено със сериозна работа, нищо няма да стане. Има работа, която трябва да се върши и затова обичам да казвам на децата, че това тук не е забавачница.

Смятам, че до голяма степен в работата си съм перфекционист, защото обичам да правя нещата по възможно най-добрия начин. Едно нещо или трябва да се прави по възможно най-добрия начин или въобще да не се прави. Например ако едно дете ми каже, че иска да изпее песен на Бионсе, аз искам от него то наистина да изпее песен на Бионсе, а не публиката да остане с впечатлението, че се е опитало да изпее песен на Бионсе. Това искам и от всички деца. Когато излязат на сцената да се справят с нещо по най-добрия начин, а не да се опитват да направят нещо. При нас се пеят песни от репертоара на световно известни певци и може да звучи нескромно, но аз отдавна съм спряла да се меря с мащабите на гр.Силистра. Смятам че това, което правим, е на национално и международно ниво и го казвам на самите деца. Затова трябва да правим нещо, което да провокира, да е ново, разнообразно и най-важното, разбира се, да бъде направено качествено.

Какви качества възпитава чрез ДО РЕ МИ, освен музикалните

Освен музикалните качества и отношението към таланта, също така и отговорност. Отговорност към общността, към групата. В този смисъл поддържането на усещането за общност на групата е много важно. Обичам да им казвам, че ние сме ФАМИЛИЯ ДО РЕ МИ.


Откъде черпи вдъхновение

На първо място от обстановката в къщи. Семейният уют ми дава възможност да творя и когато човек усеща обичта на близките, това го зарежда много. Освен това аз следя всичко, което се развива в нашия бранш и вечно има нещо, което ме провокира. А иначе постоянно ми хрумват идеи за нови неща - по всяко време и на всяко място. Аз съм деен човек и постоянно съм заета с нещо, постоянно правя нещо. Не бих могла да си представя живота си без да правя това. Освен като ръководител на „ДО РЕ МИ”, аз съм и учител по музика на пълен щат в училище ”Отец Паисий” – Силистра. Отделно водя една „гвардия” фанфарен оркестър към училището, които също ме провокират с нови идеи. И като се замисля и направя сметка през седмицата се улавям, че има само един час – часът в който се придвижвам от едното място на другото - само тогава не се занимавам с нищо. Иначе през останалото време съм постоянно заета с деца.

Как „презарежда” след изтощение

Прибирам се в къщи, виждам моите любими хора, съпруга ми, сина ми и това спокойствие, този уют в къщи, това е нещото, което ме зарежда.

А ето какво споделиха самите младежи за Бонка Скорчелиева и „ДО РЕ МИ”:

Свилена Георгиева: На 15г. съм, от град Силистра. Занимавам се с пеене от шестгодишна и моят пръв “откривател” беше г-жа Бонка Скорчелиева. Израснах пред очите на този прекрасен човек. Започнах да пея в новосформираната тогава вокална група с доста деца. Бяхме сплотени и се забавлявахме много. Част от детството си изживях именно там, в провеждане на репетиции (и криене под масите и зад вратите, ха-ха ). Наричаха ме “Сиси-Непослушкова”, (такава си бях, не се и опитвах да го скрия, а и днес не бих скрила този мой прякор, тъй като бях най-палава и правех много бели, хи-хи ). Изключително съм благодарна и щастлива, че групата ме подкрепи в Европейското предизвикателство. Без тях нямаше да съществува магията, която можете да усетите от интерпретацията ни.

Деница Добрева: "ДО РЕ МИ" за мен не е просто група. Това е моят втори дом. Част от мен израсна там. За тези прекрасни десет години аз намерих истински приятели, утеха във всеки един от тях, любов, щастие... Всяка една репетиция е като приключение, всеки концерт, всяко участие ме зарежда с позитивна енергия. За тези прекрасни десет години аз преоткрих себе си. За това ми помогна невероятният ми учител и приятел госпожа Бонка Скорчелиева. С много усилия, постоянство и обич тя ни сплоти и ни превърна в семейство. Отправям своите огромни благодарности към нея и към всеки бивш и настоящ член на нашата група. Обичам ви! Честита годишнина "Д О РЕ МИ"!

Валерия Стоянова: "ДО РЕ МИ" - това са моите спомени, пясъкът, морето, усмивките, вълненията, приятелите. "ДО РЕ МИ" е моето детство. Какво за теб е Бонка Скорчелиева? - Госпожа Скорчелиева е човекът, който ми отвори вратата към музиката. Тя е човекът, с когото можеш да споделиш преживяванията си с приятели, на когото можеш да разкажеш за пакостите, направени от домашния ти любимец. Човек, с когото можеш да споделиш музикалния си вкус и тя няма да те упрекне за това, а напротив, ще те подкрепи. Защото освен учител, тя знае как да бъде и приятел!

Христина Христова: „ДО РЕ МИ” е мястото, където започна всичко!.. Мястото в което, заобичах музиката толкова силно, че сега не мога да си представя живота си без нея. В самото начало даже и не знаех дали мога да пея..бях много неуверена. Но благодарение на госпожа Бонка Скорчелиева аз израстнах не само като изпълнител, но и като човек. Тя е била освен мой педагог, но и един от най-близките хора в живота ми. Може би на нея съм споделяла повече отколкото на моето семейство. Винаги ми е била най-голямата подкрепа и съм й благодарна за това. Защото точно тя беше един от инициаторите да се запиша в X фактор. И аз наистина повярвах в себе си. Мога да изговоря хиляди думи за нея, но мисля, че никога няма да бъдат достатъчни... За мен тя е един слънчев лъч в моя живот и много и я обичам безкрайно много!

Владилена Василева: За мен детска музикална студия "ДО РЕ МИ" е било нещото, без което винаги към казвала, че не мога, защото съм била, съм и винаги ще си остана безкрайно привързана. Първо към екипа, който се сформира, така и към начина на работа, така и към госпожа Скорчелива и нейното семейство. Тя е човекът, на когото дължа най-много и за когото бих направила всичко (като изключим родителите, разбира се). За мен лично тя (Бони) винаги ще остане в сърцето ми и ще помня вечно, защото тя е била човекът, с който наистина съм споделяла всичко, човек-пример в живота ми... Обичам я страшно много и пожелавам наистина ВИНАГИ ДА ПРОДЪЛЖАВА ДА ПРАВИ ТОВА!!! А именно да се занимава с тези невероятно талантливи деца, да ги развива. Нека никога да не пада тази невероятна усмивка от лицето и и най-напред здраве, на нея, семейството и, и децата, с които работи!!! Обичам ги страшно много и им благодаря за всичко! Невероятния колектив, страхотните и незабравими концерти, репетиции, като цяло абсолютно всички моменти и страхотни преживявания!!!

Емили Джамбазова: "ДО РЕ МИ" ме кара да се чувствам, уверена, силна, обичана – имам много приятели там. Г-жа Бонка Скорчелиева е много добра и мила с нас. Когато ходим по участия и на концерти винаги ни подкрепя, дава ни сила да се справяме по най-добрия начин при изпълненията.

Петър Скорчелиев: Пея в "ДО РЕ МИ" с голямо удоволствие, защото много обичам музиката, а тя носи още повече наслада, когато я изпълняваш. А и съм част от нещо много хубаво. В групата се запознах с много приятни хора, а пътуванията по конкурси и фестивали винаги са били забавни. За госпожа Скорчелиева: В работата си с нас тя влага много емоция - винаги положителна. Винаги ни ентусиазира да работим и постоянно има нови идеи и творчески планове. Не мога да кажа нищо лошо за жената, която ръководи "ДО РЕ МИ" - тя е учител по призвание и истински човек на изкуството. Но за мен Бонка Скорчелиева е преди всичко една чудесна майка и въпреки че често е заета, винаги намира време и за семейството си.

Димитър Пецов - коментар:

Съвсем отскоро познавам Бонка Скорчелиева и „ДО РЕ МИ”, но присъствието на такива хора и такъв тип отношения, сред всичко което ни заобикаля за мене е най-уникалното нещо във Вселената. И това присъствие ме зарежда с вяра, със сила и с насърчение да правя нещата, които правя. Тази беше и основната причина да взема интервюто от тях. И нямаше нужда да задавам много въпроси. Сякаш те само чакаха някой, който да ги слуша докато се изповядват. Докато изповядват любовта си. Мисля, че накрая в това присъствие трябва да се намира мълчанието. Защото има неща, които не могат да бъдат описани с думи.

понеделник, 25 май 2015 г.

Наградата на д-р Стоев беше връчена на Атина Димитрова, лице на списание HUMANUS


ГЕРОИТЕ НА СПИСАНИЕ „Humanus” – д-р Венцислав Стоев от Силистра

От 2014 г. д-р Венцислав Стоев, началник на урологичното отделение на силистренската многопрофилна болница, е учредил парична награда на своето име, която се връчва веднъж годишно за постижение на ПМГ ”Св. Климент Охридски” Силистра, получило значимо национално или международно признание в състезания, конкурси, олимпиади и пр. Постижението следва да бъде от сферата на естествените и хуманитарни науки. Наградата е парична, в размер на една минимална работна заплата за страната за съответната година. Наградата да се поделя поравно между ученика, работил и спечелил признанието и учителя, възпитал и подготвил в най-голяма степен този ученик.

Тази година на светлия празник 24 май наградата на д-р Стоев, който е бивш възпитаник на природоматематическата гимназия, отиде при абитуриентката Атина Димитрова. Атина е автор на два романа и публикува редовно в списание „Humanus” свои произведения - заради което заслужено стана едно от лицата му.

Относно това какво го е мотивирало да учреди наградата д-р Стоев сподели за списанието:

„Мотивите ми за учредяване на наградата са че всеки интелектуален, научен и физически труд следва да се посреща с респект. Този труд трябва да бъде стимулиран във всичките му проявления - защото само по този начин може да се постигне успех и просперитет в личен и обществен план. Логиката на наградата също така е насочена и в постигане на конкуренция и състезание за трайни и значими постижения – както на учениците, така и на педагозите”.

Д-р Стоев е избрал да награди тази година Атина заради „нейната ерудиция и богата култура, за таланта и да изразява по нестандартен начин своята позиция, за умението й умно и въздействащо да прогнозира и съгражда светове, за приноса й в съвременната хуманитаристика, за творческата й мисия и за светлината, с която ни дарява по пътя на своите мечти”.

Само да отбележим, че наградата на д-р Стоев за миналата 2014 г. е връчена на друга звезда на списание „Humanus” Димо Стоев – който е барабанист на рок група „Вход свободен” и е сред младежите на корицата му на първото издание за 2015 г. Този факт мисля доказва, че хората които имат сходни убеждения и каузи, без да се познават могат да се подкрепят в името на постигане на личен и обществен просперитет, в името на успеха на младежите.

Написа: Димитър Пецов

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

вторник, 19 май 2015 г.

Една инициатива, подкрепена от списание HUMANUS


ПРЕЗЕНТАЦИЯ НА БУЛГАКОВ В БИБЛИОТЕКАТА

На 15 май 2015 година Регионална библиотека „Партений Павлович” - град Силистра се състоя презентация по романа „Майсторът и Маргарита” на Михаил Булгаков, подготвена от ученичката от Езикова гимназия „Пейо Яворов” Даяна Аджемова и нейни съученици. Поводът за събитието беше 124 годишнината от рождението на Булгаков, а целта му бе да даде пространство за изява на творчески и новаторски мислещи млади хора с отношение към литературата, книгата и четеното.


Изявата бе резултат на общите усилия на библиотеката и мен като представител на сп. HUMANUS, от името на което предложих осъществяването на тази идея. Даяна, която е лице на сп. HUMANUS, подпомогната от своята съученичка Михаела Попазова - чието дело е техническото оформление на презентацията - се справи великолепно с тази задача, още повече, че тя е голям почитател на романа и автора му, с което привлече моето внимание да я ангажирам.


Присъствалите имаха възможността да се насладят на заразяващото вдъхновение, с което тя представяше творбата, основните идеи и герои. Да, Даяна е нещо уникално! И това също е събитие.


Написа: Димитър Пецов‎

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

петък, 15 май 2015 г.

Нещо като апел в навечерието на празника на българската просвета, култура и духовност


Корицата на новата книжка на HUMANUS - списанието за съвременно образование, за насърчаване на духовното и личностното израстване и укрепване на младия човек. По-долу е корицата и на моето Помагало по вяра. И двете книжки вече са в печатницата и предстои излизането им от печат в навечерието на празника 24 май.

Издателят и главният редактор на списание HUMANUS и авторът на Помагалото по вяра, именно моя милост, съм учител по философия и точно от година съм безработен, бях уволнен на 19 май миналата година, предпразнично и то за отмъщение и за назидание, уволни ме една администраторка, която счете моите новаторски идеи и подходи в образованието за "вредни", уволни ме с гриф "негоден за системата" и по този начин ми отне и преподавателските права. Сега по съдебен ред се опитвам да си върна правата, да, това се случва в съвременна, европейска и демократична България: вярвали ли сте, че такива рецидиви на най-яростен комунизъм и на жестока ненавист към другояче мислещата личност са възможни в наше време?!!


Както и да е, факт е, че в момента останах и без средства за съществуване, в отчайващи условия обаче се боря да продължа издаването на списанията, които издавам от години (наред със сп. HUMANUS от седем години издавам и философското списание ИДЕИ, издавах ги предимно със скромните си доходи като учител). Та по тази причина ума не ми побира как ще платя на печатницата и списанието, и Помагалото по вяра.

Пиша тия неща та ако някой има възможност и желание да го призова да помогне, да подкрепи финансово изданието на тия две издания.

Да, нека да ми се смеят злорадстващите, нека да определят това като "просия", ако трябва и ще прося, но нямам намерение да капитулирам, да се откажа от това, което смятам, че съм длъжен да правя, за което съм убеден, че е потребно най-вече на българската младеж, пък и на народа ни.

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

четвъртък, 7 май 2015 г.

Новата книжка на списание HUMANUS за четене онлайн

Приятно четене, плодотворни размисли!

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за Времето, живота, свободата.

сряда, 6 май 2015 г.

Съдържанието на новата, майска книжка на списание HUMANUS



Скоро ще излезе и онлайн-изданието на книжката. Впрочем, приемаме заявки за хартиеното издание, цената този път, според новата концепция на списанието (да излиза по-често, но с по-малък обем, само с 60 страници), е само 2 лв.

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за Времето, живота, свободата.

Проектът за корица за новата книжка на списание HUMANUS, която трябва да излезе от печат до средата на май...



Как възприемате този път корицата, става ли?

  Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

понеделник, 4 май 2015 г.

Ученици от ЕГ в Силистра постигнаха престижно място на национален фестивал


Ученици от ЕГ с престижно място на национален фестивал

Ученици от силистренската езикова гимназия "Пейо Яворов” заеха престижното трето място в третото издание на националния фестивал „Завесата се вдига за немски език“ със спектакъла „Кажи ми къде са цветята". Фестивалът на училищния театър на немски език, който тази година е под надслов „Гражданска смелост: Заедно в обществото”, се проведе в Ловеч, където домакин на изявата беше местната гимназия за чужди езици "Екзарх Йосиф".

Спектакълът се състои от няколко етюда, представящи различни истории, които поставят въпроси за смелостта, добротата и силата на духа. От Марлене Дитрих, Софи и Ханс Шол до наши дни, където осемнадесетгодишно момиче жертва живота си – за да спаси непознати. Съществува ли още гражданската смелост и обръщат ли хората глава, когато някой вика за помощ?

В първият кръг участваха ученици от 20 училища в страната, които изпратиха кратки десетминутни записи на спектаклите си. От тях 12 училища бяха одобрени и поканени на националния фестивал в Ловеч, който беше организиран под патронажа на Министерството на образованието и науката, Посолството на Федерална република Германия у нас, Гьоте-институт – София, Фондация „Ханс Зайдел”.

Силистренските ученици споделиха, че тяхното участие във фестивала е било съпроводено с много трудности и перипетии. Това обаче ги е направило само по-решителни и устремени към добро представяне. Във връзка с това те изказват своята благодарност на преподавателите си по немски език, които са подготвили сценария.

Режисурата обаче е изцяло дело на учениците. Смели решения и една почти невъзможна идея впечатлили всички членове на журито. Освен музикален фон и прекрасно сценично поведение, учениците разполагали с впечатляващи мултимедийни ефекти. Никой не повярвал, че ще успеят, но учениците са горди да признаят, че въпреки несигурността, кратките срокове и самоорганизирането успехът е налице.

Следващата година те отново са готови да участват в същия състав. Пътуването ги е сближило и са изключително щастливи, че са били част от инициативата.

Написа: Димитър Пецов

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.