... Иначе в духовно отношение, да се надяваме, сме твърде богати, като същински Крезовци сме

С г-н От Стефан Галибов, авторът на текста "Дякон Левски" излиза извън каноните на българския ни филм и перманентно робско самосъзнание си разменихме днес ето какви писма - във връзка с моето предложение да публикувам текста му в някое от издаваните от мен списания; ето първо моята молба до него, отправена в неговия блог, после неговото писмо до мен, а пък най-накрая и моя отговор до него:

Здравейте! Искам да се обърна към автора: хареса ми текстът Ви, искам да Ви предложа да го публикувам в списание HUMANUS, това е едно ново списание за младите хора, ще се радвам ако дадете съгласието си за това. Позволих си да препечатам статията Ви в блога си, ето тук. Наистина ще съм Ви много благодарен ако ми разрешите статията Ви да стигне до читателите на списанието, тя поставя важни въпроси и ми се иска да породи една много необходима ни дискусия там. Всичко добро!

Здравейте,

Разбира се, че съм съгласен да публикувате текста ми на страниците на списанието. Единствената ми молба е да бъда подписан и ако е възможно да получа един брой от списанието. Ще се радвам да се видим и да обсъдим и бъдещо сътрудничество. По принцип имам желание да разширя аудиторията си и да пиша нови текстове по социални, културни, философски и психологически теми. Моят телефон е ...

С уважение: Стефан Галибов

П.П. Разбира се бих се радвал ако има възможност да получа и някакъв скромен хонорар за публикацията - ако има предвидени такива.

Здравейте, уважаеми господин Галибов,

Много Ви благодаря за съгласието (разрешението) да публикуваме Вашия текст в списание HUMANUS! Разбира се, готов съм да си сътрудничим и за в бъдеще, ще се радвам да предоставяте за публикуване и други Ваши текстове; открит съм за сътрудничество и във всякакви други форми. Издавам две списания, другото е чисто философско, не само за теми, свързани с образованието, нарича се ИДЕИ, вече седма година излиза, аз лично се питам в кое от двете списания е по-подходящо да излезе Вашето есе за филма за Левски; можете и сам да ме посъветвате, ще го отпечатаме където предпочитате.

Проблемът за авторски хонорар при нас стои по следния начин. Добре разбирам, че нормалното е авторите да получават хонорари, така става в нормалните страни. При нас проблемът е, че тия две списания (второто е отскоро, само от няколко месеца) са съвсем бедни, всъщност ги издаваме в крайно малък тираж, колкото да стигнат поне до най-големите библиотеки в страната, предоставяме им ги като дарение, а списанието издаваме неколцина човека, със свои лични средства, от скромните си заплати (в моя случай в момента - от обезщетението ми за безработица, щото бях уволнен от работа преди няколко месеца).

Моля да ми повярвате, самата истина е това, да, разбирам, срамно е, че до този момент не можем да им осигурим някакво финансиране, но е факт, че списанията едва съществуват. По тази причина не можем да изплащаме никакви хонорари на авторите, напротив, те със своите текстове фактически подпомагат списанието, стават нещо като негови съиздатели. То такава ни е и идеята. Щото никой у нас не ще да дава пари за култура. Знаете, у нас всичко е все наопаки на нормалното, на това както се правят нещата по света. Ние неслучайно сме толкова уникални. В ненормалността си.

Пиша Ви тия думи и ме е срам. Но съвестта ми е чиста, че Ви казвам самата истина. Няма смисъл да ме подозирате, че има някаква далавера около тия списания. Или пък печалба от тях. Няма такова нещо. Не си представям изобщо как списанията ще оцелеят. Ако не бях такъв инат те отдавна щяха да са загинали. Излизат все още, тъй да се рече, на инат. Благодарение най-вече на моя инат. Мислете ме за какъвто искате, това е положението. Аз съм най-обикновен гимназиален (и бивш университетски) преподавател по философия, изгонен от работа понеже съм бил "нетипичен" и "нестандартен". Е, автор съм и на доста книги, които стоят непипнати от ръка на читател по книжните борси и по складовете; моите книги имат за читатели... мишките! По причина на това, че книгите ми са философски и книжарите, търговците на дребно ги оценяват за "непазарни", един вид за непродаваеми. Това е положението. Нищо не крия от Вас.

Ако искате, ще си сътрудничим. Ако ме помислите за ненормален и избягате далеч от мен, няма да Ви се сърдя, аз наистина съм ненормален. И няма да сте първият, дето се е отвратил от човек като мен...

Моля Ви, само за мошеник не ме мислете, не съм такъв, аз ако бях такъв, нямаше да се занимавам с това, с което се занимавам. И то цял живот.

Всичко добро Ви желая!

С поздрав: Ангел Грънчаров

П.П. Прощавайте, забравих да Ви кажа, че безплатен авторски екземпляр от списанието ще получите, нещо повече, ще Ви изпратим дори два такива екземпляра; това е единственото, което можем да си позволим по причина на извънредната ни бедност. Но тази наша бедност е само материална, а съвсем не духовна; иначе в духовно отношение, да се надяваме, сме твърде богати, като същински Крезовци сме... :-)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

Много неща трябва да се променят, но първо трябва да започнем от себе си - т.е. промяната да започне отвътре-навън

Песента на младата певица от Силистра Свилена Георгиева „Откровение” оглави и спечели класацията за месец февруари на предаването за нова българска музика по БНТ "Ново 10+2" и ще се съревновава за хит на годината. Петнадесетгодишната ученичка от езиковата гимназия доказа какво един млад човек може да постигне със силата на своя дух и вяра. Това, мисля, е нагледен пример за това как трябва да се променим всички. Реших да я поканя да сподели за читателите на списание HUMANUS какво е довело до нейния успех - и също какво мисли за промяната.

Защо реши да участваш в класацията "Ново 10+2"?

Реших да участвам, защото това е една добра възможност за мен да запозная хората със себе си и с творчеството си, макар и все още да съм на първото стъпало от стълбицата в композирането.

На какво, мислиш, че се дължи твоята победа?

Мисля, че тя се дължи освен на добрата работа, която свършихме, и на приятелите ни, които ни удариха рамо и ни помогнаха да спечелим.

От кого получи подкрепа за реализирането на този проект? На кого и за какво искаш да благодариш?

Искам да благодаря най-вече на родителите си, от които получих пълна подкрепа в осъществяването на проекта. Благодаря на приятелите си, които бяха част от песента, и не на последно място - на хората, които помогнаха откъм техническата страна на нещата.

Получи ли финансова подкрепа от институции - от Общината примерно?

Не съм получавала финансова подкрепа нито от Общината, нито от други институции, а не съм и търсила. Баща ми пое всички разходи.

От чия подкрепа се нуждаят младите, за да реализират собствени проекти?

За да реализират собствени проекти, младите трябва да получават подкрепа най-вече от близките, но не е задължително. Понякога можем да успеем и без подкрепата на хората около нас. Това се случва, когато близките ни виждат само стените на кутията, в която така или иначе сме затворени, и не са способни да видят лъча надежда. Но ако ние съзрем светлината, не е нужно и другите да я видят, за да повярваме, че ще успеем.

Мислиш ли, че младите са достатъчно активни, за да постигнат подобни пробиви като твоя или са по-скоро пасивни? Какви са твоите наблюдения от училище и извън него?

Аз съм на мнение, че по-голямата част от младите са пасивни, не защото нямат потенциал в себе си, напротив, а защото не знаят как да го използват. Те са възпитавани първо да учат, и чак след това да творят. В повечето случаи личното творчество се пренебрегва, именно заради вече създадените прототипи и влиянието на някои авторитети. Все пак ние, младите, не трябва да се демотивираме от страх да не бъдем отхвърлени. Не трябва да се отказваме, въпреки провалите! Всеки може да успее, стига да вярва истински... и да се бори за мечтите си!

Какво мислиш, че трябва да се промени в образованието и културата, двете сфери, с които имаш досег?

Много неща трябва да се променят.

В образованието - трябва да се наблегне на практическите умения, които трябва да придобием, а не само на сухи знания, за да се изключи възможността за зубрене. Защото уроците в живота не могат да се назубрят, но могат да се изпитат. И за да живеем пълноценно, трябва да получим напътствия, за да не ни ги предостави животът по трудният начин.

За жалост в повечето случаи се налага да страдаме и да се борим с всички сили. Не винаги това ни прави по-силни, зависи колко дълбоко ще проникне мракът в нас, а най-тежко е ако достигне до душите и сърцата ни. А във връзка с културата - тя е относително понятие, ако я разглеждаме като самостоятелна дума. Ние следваме общоприети принципи и правила, и живеем според тях, а не според собствените си такива. И, както казах, много неща трябва да се променят, но първо трябва да започнем от себе си - т.е. промяната да започне отвътре-навън.

Кои са нещата, които те вдъхновяват в живота и в творчеството?

Музиката ме вдъхновява да творя, йогата ме вдъхновява да живея, а всички хора, с които ме среща животът, ме вдъхновяват да продължавам напред-заради самите тях или... въпреки тях.

За какво мечтаеш?

Мечтая най-вече да съм здрава. Здрава, за да мога да направя това, за което съм дошла неслучайно на този свят, както и всеки един от нас.

Ти се ангажираш и с други дейности освен с музикални проекти - благотворителни инициативи, публикуваш в списание "Humanus", занимаваш се с йога... Мислиш ли, че това е начинът за промяна в средата, в която живеем?

Да, така е. Обичам да помагам на нуждаещи се хора. Чувствам, че това е мое призвание, но не само мое-пътят към добротата е достъпен за всекиго. Ние всички можем да бъдем Peacemaker-и и тогава животът ни би бил много по-лек и щастлив.

Йогата може да ни помогне да се обединим и да направим заедно промяната, но без вяра това няма как да се случи. Радвам се, че мога да споделя изводите, до които сама съм стигнала, именно в това философско списание. Благодаря за предоставената възможност!

Интервюто взе Димитър Пецов

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

Новата книжка на HUMANUS, списанието за съвременно образование и за личностно развитие на младите вече е достъпна за четене онлайн

Приятно четене!

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

Ще се намерят ли и в други български градове следовници на силистренските новатори в образованието на младите?!

На 11.02.15 г., сряда, беше проведен експеримент от името на списание "Humanus" с ученици от 9-ти клас на силистренската езикова гимназия "Пейо Яворов", свързан тематично с предстоящия празник на любовта. Експериментът бе вдъхновен от метода на британския изследовател Тони Бюзан - Maind map, мисловно картиране и се наричаше "Понятие за любовта".

Оригиналният метод Maind map е насочен към запомняне на някакво съдържание, но в този случай учениците трябваше да изразят представата си за явлението любов творчески - като сложат в центъра на листа централното понятие Любов и около него асоциативно и в мрежа да добавят всичко, което мислят, че е свързано с това понятие - думи, рисунки, символи, цитати и др.

Самите ученици в началото приеха идеята, според мен, трудно - като провокация, - но после им хареса и се захласнаха да пишат и рисуват. Впоследствие се опитах да проведа с тях и дискусия, но явно моят начин на провеждане им се видя много неудобен и не се получи.

Въпреки това обаче мисловните им карти се получиха много добре. Някои са направо трогателни:

Написа: Димитър Пецов

В тази връзка си позволих да споделя информацията на г-н Пецов сред своите приятели във Фейсбук, като написах следния коментар:

Браво на силистренските дейци на образованието, които правят толкова много неща, все новаторски и творчески! А какво става в другите наши големи градове, пък и не само в големите, ще се намерят ли и в тях следовници на силистренските новатори в просветата, в образованието?!

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Ето какво включва новият брой - 1(3), година II, 2015 - на HUMANUS, младежкото списание за съвременно образование и личностно развитие

Очаквайте излизането му от печат (в хартиения вариант) съвсем скоро, поръчки се приемат на имейла...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Уъркшоп с музикантите от групата „Подуене блус бенд” Краси Табаков – китара и Емил Тасев - барабани

Една различна образователна ситуация

Репортаж от мястото на събитието, направен специално за списание HUMANUS: Димитър Пецов

Първоначално Иван, ръководителят на рок групите Blood suger, Ирис и Вход свободен, представи събитието като уъркшоп с музикантите от групата „Подуене блус бенд” Краси Табаков – китара и Емил Тасев - барабани. То беше организирано за младите музиканти от силистренските рокгрупи, но беше и отворено за всеки желаещ да присъства. Уъркшопът или на английски workshop от английски се превежда като работна група, семинар, работилница, цех. Има различни разновидности на уъркшопите за различни сфери на човешката дейност, но всички те като цяло са насочени към това да бъдеш научен на нещо от някого.

Обикновено се провеждат от утвърдени специалисти или творци с утвърдени имена и опит в определена област. В случая ставаше дума за двама известни блус и рок музиканти от известна българска група. Характерните предимства на този образователен метод са много, но най-вече е съприкосновението с личността на водещия занятието. Представянето на теория, която обикновено се учи от безлични учебници, помагала и дори интернет ресурси, придобива съвсем друго значение в една ситуация на жива връзка, на дискусия с хора, които демонстрират конкретни умения и са постигнали определени успехи в областта, за която говорят. Тук не те учи учител на уроци от учебник и не разказва биографията на успели музиканти, а споделя знание и собствен опит - успешен и неуспешен - човек, който е преживял нещата лично. Споделя ценности, убеждения, споделя живота си.

Обяснимо беше и любопитството на младите музиканти по време на срещата в репетиционната зала на групите в младежкия дом на Силистра. Разбира се атмосферата коренно се различаваше от тази в традиционната класна стая, където обикновено първо се налага въдворяване на дисциплина. Тук мотивацията и интереса налагаше реда и тишината. Уважението към авторитета протичаше естествено и с оглед на постигнатото от двамата обучаващи – също млади хора.

Урокът и на двамата музиканти мина основно в две части, теоретична, в която беше включена лекция - и дискусия със задаване на въпроси от младежите и демонстрация на инструментите. Изобщо в ситуацията присъстваше един много личностен и приложим контекст, който вдъхновяваше сам по себе си. Накрая срещата завърши с виртуозни импровизации – свирене в различни стилове, в което се включиха и обучаващи и обучавани.

Изводите от провеждането на едно такова събитие за традиционното образование могат да бъдат много, но аз мисля, че основният е присъствието на личностите, чийто успех и пример може да вдъхнови някого да постигне нещо, да му помогне да се изгради по нагледния образец на някого, да стане като него - личност.

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.